Религиозни или хугенотски войни се наричат серия от граждански войни между католици и протестанти (хугеноти), които раздират Франция при управлението на последните крале от династията Валоа между 1562 и 1598 г.[1] Начело на хугенотите са Бурбоните(принц Конде, Анри Наварски) и адмирал Колини, а католиците се предвождат от кралицата-майка Катерина Медичи и могъщите херцози Гиз. Върху събитията във Франция се опитват да влияят от съседните страни – Елизабет I поддържа хугенотите, а Филип Испански – католиците. Войните приключват с възкачването на престола на Анри Наварски и с подписването на Нантския едикт (1598), признаващ правото на протестантите във Франция да изповядват свободно религиозните си убеждения.